Подводна Феерия


Моряците и жители на крайбрежните райони на топлите морета са виждали светлини в нощното море. Сред вълните избухвали сини искри, разиграва се огнен спектакъл и водата сякаш се подпалва от лъчи, извиращи от дълбините и.
През 1753 г. естествоизпитателят Бекер открил в капки морска вода едноклетъни организми с диаметър около 2 мм, които отговаряли с излъчване на светлина на всяко химическо или механично дразнене. Учените дълго време не можели да повярват, че тези нищожни създания са способни да осветят огромни територии от океана.

Днес е установено, че светенето на нощното море е с биологичен произход - основната причина е масовото размножаване на едноклетъчни, които са значителната част от планктона в Световния Океан. Открити са и светещи дълбоководни медузи, корали, калмари и риби.
В дълбините на Световния океан, където не проникват слънчеви лъчи и цари непрогледен мрак, храната не достига. Морските обитатели излъчват светлина, за да подмамват евентуална плячка. Методът обаче носи риск - показва на по-едрите хищници къде има жива твар, която може да послужи за храна.
За да се защитят, светещите морски обитатели периодично излъчват по-ярка светлина, която избухва и плаши нападателите. Същевременно биолуминисценцията помага за поддържане на връзка между представители на един вид.

ЗМИЙСКАТА МЪДРОСТ

ЗМИЙСКАТА МЪДРОСТ


Третото око не е физиологично отклонение от нормата на живите организми.
То често се среща в животинския свят - особено при змиите и гущерите, за които в техните черепи природата е предвидила специален отвор. При влечугите третото око е защитено от полупрозрачно кожно покритие и това накарало учените да предположат, че органът работи едиснтвено в светлинния диапазон.
Но впоследствие се установило, че третото око при влечугите е силно чувствително към милиметрович диапазон на светлинните вълни, а също и към магнитното поле. Предполага се също, че третото око улавя не само вариациите на геомагнитното поле, но и ултра- и инфразвуците.

Възможно е по тази причина влечугите да са достоверни предсказатели на природните катаклизми - земетресения, изригвания на вулкани и магнитни бури. Изказва се мнение, че благодарение на качествата на третото око влечугите са способни да възприемат "тънката" информация за бъдещето на планетата.
Неслучайно от древността змията е героиня на предания, надарена с изключителна мъдрост.

ОБРАЗИ ОТ НИЩОТО

ОБРАЗИ ОТ НИЩОТО


Доказано е, че чрез очите върху фотографска хартия могат да бъдат проектирани изображения. Но такива експерименти са възможни и без прякото участие на органите на зрението.
Интересното е, че хората, които имат действащо трето око, успяват да внушат своите мисли, съсредоточавайки се не към очите на събеседника, а върху област от главата над тях. Вероятно това е мястото, където някога се е намирало третото око.
В лабораторни условия хора работещи с трето око са прилепвали към челото си фотографска хартия, поставена в светлонепроницаем плик. След отварянето му върху хартията се появявали образи, предварително съобщени от притежателя на третото око.
Явлението все още не е обяснено от науката.

"Песъчинки" попиват послания от висшия разум.

"Песъчинки" попиват послания от висшия разум.

Първи английските и германските учени повярвали в легедните за третото око. През 80-те години на XIX в. те издигнали хипотезата за наличието в черепа на загадъчния орган.
Днес той се свързава с жлезата епифиза - образувание с големината на грахово зърно с червеникаво-кафяв цвят, намиращо се пред малкия мозък. Срещат се и учени, които смятат епифизата за антена, даряваша човека със свръхспособности, като орган за възприемане и излъчване на тънки енергии, за проникване вътре в организмите.
Епифизата съдържа т.нар. мозъчен пясък - минерални телца със сферична форма и размери - от част от милиметъра до 2 мм. Въпреки, че по рождение всеки има епифиза, учените все още не са единодушни за ролята на жлезата. Лабораторните опити са установили, необичайни информационни свойства на "песъчинките" - в откритите в тях кристални структури се съдържа информация за целия организъм.
Това позволява да се предположи, че кристалите на епифизата са носители на холограма и образуват главния център на човешкия организъм, който определя ритъма на неговото пространствено-времево съществуване. Предполага се, че дейтвието на този център се осъществява и чрез участието на външни излъчвания с неелектромагнитна природа, които се разпространяват мигновено от Слънцето, Луната, планетите от Слънчевата Система. Учените допускат, че фундаменталното свойство на епифизата е способноста да привлича информация от пространството.

Друга особеност на жлезата е нейната удивителна подвижност. Способна е да се върти като око. Говори се дори за сходство с очната ябълка, защото епифизата има леща и рецептори за възприемане на цветовете. Изследователите обръзат внимание на това, че дейността на жлезата в голяма степен се стимулира от светлинните сигнали, постъпващи от очите.
Изказва се мнение, че заради хилядолетното си бездействие, епифизата е намалила размерите си - а някога е била с големината на едра вишна. Дали епифизата, която в зората на възникването на човечеството се е намирала на челото, не е била самостоятелен орган, притежаващ свръхспособности? Това е трудно да се каже...
Има обаче косвено доказателство, че епифизата е свързана със зрението и със специфични информационни възможности на човека. Установена е интересна закономерност: при някой хора, посветили се на духовни практики, в резултат на хормонално пренастройване на организма костта на темето е толкова изтъняла, че е останала само кожа и се е получило нещо като змийско око.
Вероятно третото око е разположено на темето или на тила - така притежателят му има възножност за обзорен поглед, който е особено ценен при възникване на опасност. Но в процеса на еволюцията по неизвестни причини третото око "потънало" в дълбочина на мозъка. Едновременно то запазило своята подвижност и поради принципа на целесъобразността, ориентирало оста на вниманието си в посоката, откъдето постъпва максимум информация.
Става въпрос не за зрителна информация, а за "тънка", недостъпна с обикновени средства за възприемане. И понеже тя най-често идва от друг човек, третото око насочило своята леща пред притежателя си, към невидимия поток данни, излъчван от събеседника. Ето защо третото око е изобразявано върху челото на висшите същества.
Версията, че епифизата е третото око, обяснява възможността за внушаване на свои мисли и четене на чужди. Неслучайно Леонардо ДаВинчи вярвал, че човешката душа е съсредоточена в епифизата. Когато в края на ХХ в. започнало детайлното изучаване на жлезата, се установило, че тя е своеобразен биологичен часовник на организма. По нейна заповед бодърстването се сменя със сън и обратно.
Хормоните на епифизата оказват подмладяващ ефект върху организма, удължават живота, помагат в борбата с раковите образувания, регулират половата активност. Това родило идеята за изкуствено поддържане на функцията на епифизата като средство за отдалечаване на старостта.

Третото око - ПОДАРЪК ОТ БОГОВЕТЕ

ОПАСНАТА ИГРАЧКА, ПОДАРЪК ОТ БОГОВЕТЕ


Една от формите за виждане е третото око - способност за приемане и излъчване на мислени образи без участието на другите две очи. Третото око прониква в тънкоенергийния информационен диапазон и се идентифицира с аджна чакра, която се намира в мозъка.
Според древните вярвания третото око бил задължителен атрибут на боговете. Чрез него те прозирали в миналото и бъдещето, във всяко ъгълче на Вселената, черпели знания от космическия разум. Поразителното е, че всички легедни за третото око го разглеждат като орган на човека.

В прастари времена боговете и хората живеели задружно, правели си подаръци. Такъв подарък от боговете за хората бил и третото око. Служело за духовно зрение, диагностициране на болести и предсказване на бъдещето, за пътешествия в други измерения, придобиване на знания непосредствено от космическия разум. Именно чрез третото око боговете и хората контактували помежду си.
Органът можел да се сравни с радар, който улавя космическите енергии. Но тази играчка на боговете криела и опасности, затова не всеки човек имал достъп до нея. По тази причина останалите хора се стремели да я придобият и така се родил култът към третото око - средство за достигане на божествената същност.
Античните философи наричат третото око "клапан, разположен в центъра на мозъка, който регулира количеството на жизнената сила, попадаща в тялото от космоса". Индусите смятат, че това е органът на ясновидството. Буда задължително е изобразяван с трето око на челото си.

Но вдействителност този орган е невидим. За разлика от обикновените очи, той не е материален и е средство не за виждане в оптичния, а в духовния диапазон. Ако обикновените очи възприемат цвета, размера и формата на обекта, третото възприема скритият му смисъл, различава вечното от временното, лъжата от истината.
Но постепенно връзката с висшите сили прекъснала. Третото око атрофирало, тъй като вече не било необходимо. Спомен за него е фактът, че децата се раждат със зачатъчно трето око, но обществото ги възпитава така, че то да се затвори. Ето защо като възрастните те са духовно слепи.

Японски ръкопис

Японски ръкопис описва хуманоиди
В архива на японска библиотека се пази средновековен документ, чието име се превежда "Разкази за Претърпелите Корабокрушение".

Документът е манускрипт и е създаден в края на периода Едо (1603-1868) - времето на управление на клана Токугава. В манускрипта се разказва за японски моряци, които след корабокрушение се оказали изхвърлени на чужда земя, населена с непознат народ. През историческия период Едо Япония била затворена за останалия свят държава и подобни свидетелства се смятали за необичайни.
Едновременно с разказа на моряците, рткописът описва странен сверичен апарат с гравирани надписи по повърхността си, който се приземил на брега на съвременната префектура Ибараки. Размерите му - 3м височина и 5м широчина. Изглеждал като направен от червено санталово дърво и имал прозрачни прозорци. Вероятно приземяването се наложило заради възникнала повреда.
От капсулата излязла "жена в скъпи дрехи, с бледо лице и ярко червени вежди и устни", на видима възраст 18-20 години. С тези, които я видели, опитала да разговаря на непознат език, но понеже не я разбрали, контакт не бил осъществен.
В ръцете си държала предмет, който изглежда бил много важен за нея, защото на никого не позволявала да се приближи до себе си.

Тунел на Луната

Тунел на Луната ще се превърне в първата земна база

На 22 октомври 2009 г. японската космическа сонда "Кагуя" предаде изображение на дупка в лунната повърхност с диаметър около 65м и дълбочина не по-малко от 80м.


Астрономите допуснаха, че дупката води в още по-дълбок тунел, образуван от потоци лава. Находката бе направена в района на вулканичното плато Хълмовете на Мариус, което се намира откъм най-близката към Земята страна на Луната. Учените смятат, че ямата се е формирала още по време на младостта на Луната, когато под нейната кора се извършвали активни сеизмични процеси.
Потвърждение за вулканичната дейсност на земния спътник е наличието на канали-бразди, които покриват нейната повърхност. Учените предполагат, че откритият тунел води до струпване на лава, което е с диаметър поне 370м. Друга теория гласи, че ямата е създадена вследствие на падане на метеорит или след лунотресение ;).
Откритият тунел би могъл да се използва за изграждането на първата земна база на Луната. Той би защитил хората от въздействието на космическата радиация и от метеоритните дъждове. Базалтът, от който преобладаващо се състои лунната лава, е идеален щит срещу радиацията.
Така че бъдещите обитатели на Луната вече разполагат с готово пространство, което просто е неонходимо да облагородят за своите нужди.