БЛОГЪТ НА НИКОЛАЙ ДОСЕВ
За мистерии,загадки,свръхестественото и феномените,които не можем да обясним.

сряда, 10 март 2010 г.

Подводна Феерия


Моряците и жители на крайбрежните райони на топлите морета са виждали светлини в нощното море. Сред вълните избухвали сини искри, разиграва се огнен спектакъл и водата сякаш се подпалва от лъчи, извиращи от дълбините и.
През 1753 г. естествоизпитателят Бекер открил в капки морска вода едноклетъни организми с диаметър около 2 мм, които отговаряли с излъчване на светлина на всяко химическо или механично дразнене. Учените дълго време не можели да повярват, че тези нищожни създания са способни да осветят огромни територии от океана.

Днес е установено, че светенето на нощното море е с биологичен произход - основната причина е масовото размножаване на едноклетъчни, които са значителната част от планктона в Световния Океан. Открити са и светещи дълбоководни медузи, корали, калмари и риби.
В дълбините на Световния океан, където не проникват слънчеви лъчи и цари непрогледен мрак, храната не достига. Морските обитатели излъчват светлина, за да подмамват евентуална плячка. Методът обаче носи риск - показва на по-едрите хищници къде има жива твар, която може да послужи за храна.
За да се защитят, светещите морски обитатели периодично излъчват по-ярка светлина, която избухва и плаши нападателите. Същевременно биолуминисценцията помага за поддържане на връзка между представители на един вид.

ЗМИЙСКАТА МЪДРОСТ

ЗМИЙСКАТА МЪДРОСТ


Третото око не е физиологично отклонение от нормата на живите организми.
То често се среща в животинския свят - особено при змиите и гущерите, за които в техните черепи природата е предвидила специален отвор. При влечугите третото око е защитено от полупрозрачно кожно покритие и това накарало учените да предположат, че органът работи едиснтвено в светлинния диапазон.
Но впоследствие се установило, че третото око при влечугите е силно чувствително към милиметрович диапазон на светлинните вълни, а също и към магнитното поле. Предполага се също, че третото око улавя не само вариациите на геомагнитното поле, но и ултра- и инфразвуците.

Възможно е по тази причина влечугите да са достоверни предсказатели на природните катаклизми - земетресения, изригвания на вулкани и магнитни бури. Изказва се мнение, че благодарение на качествата на третото око влечугите са способни да възприемат "тънката" информация за бъдещето на планетата.
Неслучайно от древността змията е героиня на предания, надарена с изключителна мъдрост.

ОБРАЗИ ОТ НИЩОТО

ОБРАЗИ ОТ НИЩОТО


Доказано е, че чрез очите върху фотографска хартия могат да бъдат проектирани изображения. Но такива експерименти са възможни и без прякото участие на органите на зрението.
Интересното е, че хората, които имат действащо трето око, успяват да внушат своите мисли, съсредоточавайки се не към очите на събеседника, а върху област от главата над тях. Вероятно това е мястото, където някога се е намирало третото око.
В лабораторни условия хора работещи с трето око са прилепвали към челото си фотографска хартия, поставена в светлонепроницаем плик. След отварянето му върху хартията се появявали образи, предварително съобщени от притежателя на третото око.
Явлението все още не е обяснено от науката.

"Песъчинки" попиват послания от висшия разум.

"Песъчинки" попиват послания от висшия разум.

Първи английските и германските учени повярвали в легедните за третото око. През 80-те години на XIX в. те издигнали хипотезата за наличието в черепа на загадъчния орган.
Днес той се свързава с жлезата епифиза - образувание с големината на грахово зърно с червеникаво-кафяв цвят, намиращо се пред малкия мозък. Срещат се и учени, които смятат епифизата за антена, даряваша човека със свръхспособности, като орган за възприемане и излъчване на тънки енергии, за проникване вътре в организмите.
Епифизата съдържа т.нар. мозъчен пясък - минерални телца със сферична форма и размери - от част от милиметъра до 2 мм. Въпреки, че по рождение всеки има епифиза, учените все още не са единодушни за ролята на жлезата. Лабораторните опити са установили, необичайни информационни свойства на "песъчинките" - в откритите в тях кристални структури се съдържа информация за целия организъм.
Това позволява да се предположи, че кристалите на епифизата са носители на холограма и образуват главния център на човешкия организъм, който определя ритъма на неговото пространствено-времево съществуване. Предполага се, че дейтвието на този център се осъществява и чрез участието на външни излъчвания с неелектромагнитна природа, които се разпространяват мигновено от Слънцето, Луната, планетите от Слънчевата Система. Учените допускат, че фундаменталното свойство на епифизата е способноста да привлича информация от пространството.

Друга особеност на жлезата е нейната удивителна подвижност. Способна е да се върти като око. Говори се дори за сходство с очната ябълка, защото епифизата има леща и рецептори за възприемане на цветовете. Изследователите обръзат внимание на това, че дейността на жлезата в голяма степен се стимулира от светлинните сигнали, постъпващи от очите.
Изказва се мнение, че заради хилядолетното си бездействие, епифизата е намалила размерите си - а някога е била с големината на едра вишна. Дали епифизата, която в зората на възникването на човечеството се е намирала на челото, не е била самостоятелен орган, притежаващ свръхспособности? Това е трудно да се каже...
Има обаче косвено доказателство, че епифизата е свързана със зрението и със специфични информационни възможности на човека. Установена е интересна закономерност: при някой хора, посветили се на духовни практики, в резултат на хормонално пренастройване на организма костта на темето е толкова изтъняла, че е останала само кожа и се е получило нещо като змийско око.
Вероятно третото око е разположено на темето или на тила - така притежателят му има възножност за обзорен поглед, който е особено ценен при възникване на опасност. Но в процеса на еволюцията по неизвестни причини третото око "потънало" в дълбочина на мозъка. Едновременно то запазило своята подвижност и поради принципа на целесъобразността, ориентирало оста на вниманието си в посоката, откъдето постъпва максимум информация.
Става въпрос не за зрителна информация, а за "тънка", недостъпна с обикновени средства за възприемане. И понеже тя най-често идва от друг човек, третото око насочило своята леща пред притежателя си, към невидимия поток данни, излъчван от събеседника. Ето защо третото око е изобразявано върху челото на висшите същества.
Версията, че епифизата е третото око, обяснява възможността за внушаване на свои мисли и четене на чужди. Неслучайно Леонардо ДаВинчи вярвал, че човешката душа е съсредоточена в епифизата. Когато в края на ХХ в. започнало детайлното изучаване на жлезата, се установило, че тя е своеобразен биологичен часовник на организма. По нейна заповед бодърстването се сменя със сън и обратно.
Хормоните на епифизата оказват подмладяващ ефект върху организма, удължават живота, помагат в борбата с раковите образувания, регулират половата активност. Това родило идеята за изкуствено поддържане на функцията на епифизата като средство за отдалечаване на старостта.

Третото око - ПОДАРЪК ОТ БОГОВЕТЕ

ОПАСНАТА ИГРАЧКА, ПОДАРЪК ОТ БОГОВЕТЕ


Една от формите за виждане е третото око - способност за приемане и излъчване на мислени образи без участието на другите две очи. Третото око прониква в тънкоенергийния информационен диапазон и се идентифицира с аджна чакра, която се намира в мозъка.
Според древните вярвания третото око бил задължителен атрибут на боговете. Чрез него те прозирали в миналото и бъдещето, във всяко ъгълче на Вселената, черпели знания от космическия разум. Поразителното е, че всички легедни за третото око го разглеждат като орган на човека.

В прастари времена боговете и хората живеели задружно, правели си подаръци. Такъв подарък от боговете за хората бил и третото око. Служело за духовно зрение, диагностициране на болести и предсказване на бъдещето, за пътешествия в други измерения, придобиване на знания непосредствено от космическия разум. Именно чрез третото око боговете и хората контактували помежду си.
Органът можел да се сравни с радар, който улавя космическите енергии. Но тази играчка на боговете криела и опасности, затова не всеки човек имал достъп до нея. По тази причина останалите хора се стремели да я придобият и така се родил култът към третото око - средство за достигане на божествената същност.
Античните философи наричат третото око "клапан, разположен в центъра на мозъка, който регулира количеството на жизнената сила, попадаща в тялото от космоса". Индусите смятат, че това е органът на ясновидството. Буда задължително е изобразяван с трето око на челото си.

Но вдействителност този орган е невидим. За разлика от обикновените очи, той не е материален и е средство не за виждане в оптичния, а в духовния диапазон. Ако обикновените очи възприемат цвета, размера и формата на обекта, третото възприема скритият му смисъл, различава вечното от временното, лъжата от истината.
Но постепенно връзката с висшите сили прекъснала. Третото око атрофирало, тъй като вече не било необходимо. Спомен за него е фактът, че децата се раждат със зачатъчно трето око, но обществото ги възпитава така, че то да се затвори. Ето защо като възрастните те са духовно слепи.