В архива на японска библиотека се пази средновековен документ, чието име се превежда "Разкази за Претърпелите Корабокрушение".
Документът е манускрипт и е създаден в края на периода Едо (1603-1868) - времето на управление на клана Токугава. В манускрипта се разказва за японски моряци, които след корабокрушение се оказали изхвърлени на чужда земя, населена с непознат народ. През историческия период Едо Япония била затворена за останалия свят държава и подобни свидетелства се смятали за необичайни.
Едновременно с разказа на моряците, рткописът описва странен сверичен апарат с гравирани надписи по повърхността си, който се приземил на брега на съвременната префектура Ибараки. Размерите му - 3м височина и 5м широчина. Изглеждал като направен от червено санталово дърво и имал прозрачни прозорци. Вероятно приземяването се наложило заради възникнала повреда.
От капсулата излязла "жена в скъпи дрехи, с бледо лице и ярко червени вежди и устни", на видима възраст 18-20 години. С тези, които я видели, опитала да разговаря на непознат език, но понеже не я разбрали, контакт не бил осъществен.
В ръцете си държала предмет, който изглежда бил много важен за нея, защото на никого не позволявала да се приближи до себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар