БЛОГЪТ НА НИКОЛАЙ ДОСЕВ
За мистерии,загадки,свръхестественото и феномените,които не можем да обясним.

сряда, 10 март 2010 г.

"Песъчинки" попиват послания от висшия разум.

"Песъчинки" попиват послания от висшия разум.

Първи английските и германските учени повярвали в легедните за третото око. През 80-те години на XIX в. те издигнали хипотезата за наличието в черепа на загадъчния орган.
Днес той се свързава с жлезата епифиза - образувание с големината на грахово зърно с червеникаво-кафяв цвят, намиращо се пред малкия мозък. Срещат се и учени, които смятат епифизата за антена, даряваша човека със свръхспособности, като орган за възприемане и излъчване на тънки енергии, за проникване вътре в организмите.
Епифизата съдържа т.нар. мозъчен пясък - минерални телца със сферична форма и размери - от част от милиметъра до 2 мм. Въпреки, че по рождение всеки има епифиза, учените все още не са единодушни за ролята на жлезата. Лабораторните опити са установили, необичайни информационни свойства на "песъчинките" - в откритите в тях кристални структури се съдържа информация за целия организъм.
Това позволява да се предположи, че кристалите на епифизата са носители на холограма и образуват главния център на човешкия организъм, който определя ритъма на неговото пространствено-времево съществуване. Предполага се, че дейтвието на този център се осъществява и чрез участието на външни излъчвания с неелектромагнитна природа, които се разпространяват мигновено от Слънцето, Луната, планетите от Слънчевата Система. Учените допускат, че фундаменталното свойство на епифизата е способноста да привлича информация от пространството.

Друга особеност на жлезата е нейната удивителна подвижност. Способна е да се върти като око. Говори се дори за сходство с очната ябълка, защото епифизата има леща и рецептори за възприемане на цветовете. Изследователите обръзат внимание на това, че дейността на жлезата в голяма степен се стимулира от светлинните сигнали, постъпващи от очите.
Изказва се мнение, че заради хилядолетното си бездействие, епифизата е намалила размерите си - а някога е била с големината на едра вишна. Дали епифизата, която в зората на възникването на човечеството се е намирала на челото, не е била самостоятелен орган, притежаващ свръхспособности? Това е трудно да се каже...
Има обаче косвено доказателство, че епифизата е свързана със зрението и със специфични информационни възможности на човека. Установена е интересна закономерност: при някой хора, посветили се на духовни практики, в резултат на хормонално пренастройване на организма костта на темето е толкова изтъняла, че е останала само кожа и се е получило нещо като змийско око.
Вероятно третото око е разположено на темето или на тила - така притежателят му има възножност за обзорен поглед, който е особено ценен при възникване на опасност. Но в процеса на еволюцията по неизвестни причини третото око "потънало" в дълбочина на мозъка. Едновременно то запазило своята подвижност и поради принципа на целесъобразността, ориентирало оста на вниманието си в посоката, откъдето постъпва максимум информация.
Става въпрос не за зрителна информация, а за "тънка", недостъпна с обикновени средства за възприемане. И понеже тя най-често идва от друг човек, третото око насочило своята леща пред притежателя си, към невидимия поток данни, излъчван от събеседника. Ето защо третото око е изобразявано върху челото на висшите същества.
Версията, че епифизата е третото око, обяснява възможността за внушаване на свои мисли и четене на чужди. Неслучайно Леонардо ДаВинчи вярвал, че човешката душа е съсредоточена в епифизата. Когато в края на ХХ в. започнало детайлното изучаване на жлезата, се установило, че тя е своеобразен биологичен часовник на организма. По нейна заповед бодърстването се сменя със сън и обратно.
Хормоните на епифизата оказват подмладяващ ефект върху организма, удължават живота, помагат в борбата с раковите образувания, регулират половата активност. Това родило идеята за изкуствено поддържане на функцията на епифизата като средство за отдалечаване на старостта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар