Моряците и жители на крайбрежните райони на топлите морета са виждали светлини в нощното море. Сред вълните избухвали сини искри, разиграва се огнен спектакъл и водата сякаш се подпалва от лъчи, извиращи от дълбините и.
През 1753 г. естествоизпитателят Бекер открил в капки морска вода едноклетъни организми с диаметър около 2 мм, които отговаряли с излъчване на светлина на всяко химическо или механично дразнене. Учените дълго време не можели да повярват, че тези нищожни създания са способни да осветят огромни територии от океана.
Днес е установено, че светенето на нощното море е с биологичен произход - основната причина е масовото размножаване на едноклетъчни, които са значителната част от планктона в Световния Океан. Открити са и светещи дълбоководни медузи, корали, калмари и риби.
В дълбините на Световния океан, където не проникват слънчеви лъчи и цари непрогледен мрак, храната не достига. Морските обитатели излъчват светлина, за да подмамват евентуална плячка. Методът обаче носи риск - показва на по-едрите хищници къде има жива твар, която може да послужи за храна.
За да се защитят, светещите морски обитатели периодично излъчват по-ярка светлина, която избухва и плаши нападателите. Същевременно биолуминисценцията помага за поддържане на връзка между представители на един вид.
Няма коментари:
Публикуване на коментар